Три години по-късно: цената, която платих, за да казвам истината за COVID-19
Понякога си мисля, че искам да забравя за този период от живота ми. Иска ми се COVID-19 да не се беше случвал и всичко, което видях оттогава, да не бях го виждал.
Само че COVID-19 изпълзява постоянно с данни и факти, които са резултат от безумието на група хора, решили да реконструират световния ред. Един див, безумен и нехуманен социален експеримент, чиято цел е да се види как ще реагират обществата, държавите, служителите, семействата, учените и хората изобщо. Зад миловидната идея за грижа за човеството властовите монополисти за няколко седмици успяха да суспендират всички права и свободи на демократичните общества, извоювани с векове еволюция. Върнахме се в диктатура на чиновниците, които, за да запазят местата си в топлите държавни учреждения, играеха по свирката на всеки самозабравил се диктатор, скрит зад паравана на демократично избран ръководител. Защото, уважаеми, диктатурата е мечтата на всеки издигнал се лумпен, който си дава сметка, че това му се е случило поради доброто подреждане на звездите и повече едва ли пак ще се случи. Диктатурата е начинът да реализираш всичките си тайни мечти и срамни помисли, наречени необходимост за запазване на обществените порядки. Дали някога ще разберем всичко, дали ще узнаем кой и защо го направи? Едва ли.
Обществото се раздели по безумен начин и хората, колегите, близките и семействата се настроиха едни срещу други. Станахме свидетели на параноични действия от страх, безумни забрани и абсолютно нелогични и неадекватни напътствия. Важното беше началниците да са доволни.
За «кариерата», която не е започнала с пандемията
Няколко вмирисани нафталинови екземпляра твърдят, че заради COVID-19 съм станал популярен за обществото и съм направил кариера. Вярно ли? Доктората си съм защитил през 2002 г., а не когато съм бил председател на НС, примерно. Доцент станах през 2009 г. без някога дори да съм влизал в НС преди това. Професурата ми стартира преди пандемията и крайният етап беше през октомври 2020 г., много преди да ме види някой в изборните листи — там вече бях професор. Получил съм две награди на Съюза на учените в България за най-добър учен в биомедицинските науки през 2011 и 2013 г., както и две награди «Питагор» за утвърден учен в биомедицинските науки през 2012 и 2017 г., без дори да съм заемал някакъв висок административен пост. По телевизиите ходя много отдавна да разказвам най-вече за ваксини и рисковете при пътуванията, мога и списъци да покажа. Та за коя кариера ми говорят?
Първите шест години от кариерата ми произвеждах ваксини за дифтерия, тетанус и коклюш в НЦЗПБ. Оттогава разработвам нови генерации ваксини и ги тествам на експериментални модели. Когато започна пандемията, бях първият поканен в телевизиите да обясни на хората какво се случва. Заставам зад всяка своя дума.
Цената на истината
Каква цена платих за това ли — огромна. Приятели от десетилетия се отрекоха от мен, защото имали други виждания. Някои приятели просто вече не видях никога, други взеха да ме хулят по социалните мрежи, трети станаха крайно резервирани. Оказа се, че всеки има мнение по темата, без значение че не се е занимавал пряко с тези неща. Много колеги учени и лекари явно настръхнаха срещу мен, някои ме обвиниха в безотговорност, а други в прав текст ми казаха, че съм отговорен за смъртта на много хора, които са ме послушали.
Е, впоследствие, след като времето показа, че съм бил прав и излязоха маса факти и доказателства за пиесата, в която са играли критикуващите, повечето поне замлъкнаха, малцина ми се извиниха. Държавата, която в лицето на администратори от всякакъв порядък ме хулеше, заплашваше, обаждаше се на всички мои ръководители в БАН и настояваше да ми се затвори устата, направи и невъзможното — да открие нещо в личния ми живот, в мръсното бельо или в каквото и да се сетите. Натискът на моменти беше нечовешки. Доброжелател ми каза, когато вечер се прибирам у дома, внимателно да погледна дали няма хора в или около входа на кооперацията, в която живея. Имате ли идея дори как съм се прибирал всяка вечер и как съм излизал от дома си. Впоследствие десетки хора на най-високи държавни позиции ми се извиниха с оправданието, че са нямали избор и такова било времето.
Простил съм на всички, но няма да го забравя никога. Няма да забравя всеки долнопробен актьор в този грозен спектакъл.
Какво получих в замяна
Какво получих в замяна на всичко лошо ли? Господ се грижи да има баланс в този живот. Моите три пораснали момчета бяха зад мен. Колегите от лабораториите също. Много голяма част от колегите, с които работя, също ме подкрепиха. Всеки ден хиляди от вас ме спираха по улиците, пишеха ми в социалните мрежи или намираха телефоните ми и се обаждаха с благодарност, че някой им дава надежда, а не страх. Благодарен съм на всички за това, което направиха. Тук е и моментът да благодаря на президента Радев, който тогава дойде в лабораториите ни да ни окаже своята подкрепа за разработването на нашите ваксини.
Присъдата на времето
А какво се разбра тези дни? Основният двигател на всичко, което се случи по време на тази криза, се казва доктор Антъни Фаучи, който оглавяваше борбата с COVID-19 в САЩ и света. Е, при разпита му в Сенатската комисия за всичко, свързано с произхода и разпространението на вируса, той се възползва от Петата поправка в Конституцията на САЩ, която му дава право да не отговоря, ако отговорите биха му навредили. Само това ми е повече от достатъчно, за да се почувствам възнаграден. Разбира се, това никак не се харесва на Сенатската комисия и те взимат мерки.
