Най-вероятната коалиция след изборите е между Радев, ППДБ и БСП
Четиридесет и осем часа остават до закриването на предизборната кампания за осмите поред предсрочни парламентарни избори за последните пет години. Според доц. Стойчо Стойчев нагласите сред електората са ясни, без това колко от младите избиратели ще отидат да гласуват и колко от партиите между 3 и 4 процента ще прескочат бариерата да попаднат с 52-ия ни парламент. Той припомни, че всяка една допълнителна партия в парламента променя много конфигурацията му и че колкото по-малко от тези малки партии са в парламента, толкова повече депутати ще си разделят големите партии. Според цоц. Стойчев разгромната загуба на Виктор Орбан в Унгария ще повиши избирателната активност на 19 април.
– Утре вечер предизборната кампания ще бъде закрита, доцент Стойчев. Възможно ли е до неделя да гръмне някоя скрита лимонка като Костинброд през 2013 година?
– Всичко е възможно. Предвид това, че седмицата преди вота беше Велиден предполагам, че режисьорите на подобен тип сценарий ще чакат да минат неделя, понеделник и вторник и вече сряда, четвъртък, петък и събота са идеалните моменти, особено петък вечерта, за да не може да се реагира в събота. Но ако избухне нещо, не знам доколко то би могло да повлияе, тъй като до голяма степен нагласите са ясни, но има няколко нерешени и оставащи неща.
– Кои са тези нерешени неща?
Първото е доколко са мобилизирани младите избиратели. Защото ако те отидат, е явно за кого ще гласуват – преимуществено за ППДБ. Но те са като цяло много по-дезорганизирани и слабо мотивирани да отидат да гласуват. Протестираха през декември, показаха гражданска позиция, но изборите не са на 20 декември, а четири месеца по-късно и много трудно ще запазят инерция. И ако има такава, това е победата на Модьор в Унгария, защото тя е свързана с младата вълна, Модьор също е млад, на 45 години е. Такъв млад политик може да предизвика някаква вълна и да накара някои млади хора да гласуват. Забележете, че говорителите на ППДБ са много активни в социалните мрежи от неделя вечер насам – правят се паралели с Унгария, ето на, унгарците го направиха, да го направим и ние.
– Ще сработи ли това, според вас?
– Според мен е много вероятно да сработи, но този електорат е непредсказуем по няколко причини, най-голямата е, че до сега не е ходил много – много да гласува. Ние не знаем колко е устойчиво вниманието на тези хора, защото може да се окаже, че вниманието им се лута на едни от едно нещо, на други – от друго. Всеки си има приоритети. Започна активният сезон за пътувания, някои може да поемат нанякъде. Това е едната въпросителна – доколко ще могат сега да се мобилизират тези млади хора, които участваха в протестите, на които разчита ППДБ.
– Коя е втората въпросителна?
– Тя е е доколко партиите, които са над 3%, но не преминават 4%, ще минат бариерата. Доколко БСП, МЕЧ и Сияние не са извън играта, ще успеят ли да минат бариерата или не. Защото всяка една допълнителна партия в парламента променя много конфигурацията. Колкото по-малко от тези малки партии са в парламента, толкова повече депутати ще си разделят големите. Големият печеливш ще бъде „Прогресивна България“, следвана от ГЕРБ и ППДБ. Те ще разделят горе-долу едни 12 мандата помежду си. За „Прогресивна България“ при пет партии в парламента бонусът може да бъде и седем. Което ще намалява с влизането на по-малките.
– Кои от тях имат шансове да направят това?
– По нашите данни БСП като че ли влиза, няма да кажа твърдо, защото в живота нищо не е твърдо, докато не се случи. Но е много по-вероятно да влезе в парламента, отколкото да не влезе, прогнозата ни е 60:40 да влезе. Но освен тях има и някои други. Примерно „Сияние“. За тях има деклариран вот, но това, което кара хората да се колебаят дали да гласуват за тях е, че те не знаят от сега дали е „Сияние“ ще мине бариера. Това са хора, които по принцип ходят да гласуват, профила е на жени над 30 до 60 години, които симпатизират много на каузата на „Сияние“. Също така, по наши данни, при МЕЧ и при „Величие“ имаме много твърди категорични гласоподаватели, които заявяват, че ще гласуват за тия партии. Те също са под 4%, но имат реални шансове да минат бариерата. В тях ще бъде ключът най-вече за следващото мнозинство, което прави голямата интрига на тия избори. ИТН могат да поднесат изненада, те са много активни особено покрай аферата „Петрохан“
– Няколко пъти споменахте за ваши данни, разкажете ни за проекта „Болкан Метрикс“!
– „Болкан Метрикс“ разчита основно на това, че дълги години социологическите поручвания показват нещо, което се нарича демоскопско проучване. Те показват моментна снимка за нагласите към момента, в който се реализира извадката. А реално, като се покажат повече такива данни, хората ги интерпретират като прогноза спрямо изборния ден и ги тълкуват като прогнозата на социологите. Социологите винаги са обяснявали, че това не е прогноза, а мометна снимка. И всъщност „Болкан Метрикс“ дава точно това, което хората очакват да видят – погноза спрямо изборния ден, която се базира на няколко условни стълба и потока информация. Такива са съществуващите данни на социологичните агенции, които те публикуват текущо, не просто през предизборната кампания, а през целия 25 годишен период, който ние наблюдаваме от 2001 година до сега. И тези данни се сравняват спрямо изборните резултати и се изчислява коя агенция спрямо коя партия е познала точно, дали греши, с колко греши. Така може да оценим горе-долу нетния ефект на грешката на агенция спрямо конкретна партия. Другият голям блок данни са самите изборни резултати, защото те са много твърд предиктор за партии като ГЕРБ, които имат дълъг запис от предишни изборни резултати и за които този изборен резултат не варира в големи граници. Вотът за ГЕРБ през последните години е в някаква умерена прогресия и става много твърд предиктор за тях. Другият голям масив данни, който влиза, е мониторинг на социалните мрежи и на сантимента в социалните мрежи, като ние имаме такава методология, която успява да отсее реалния от нереалния трафик в социалната мрежа, тъй като в тях има голяма степен неорганичен трафик.
– Какво представлява тази методология?
– Последният стълб е нашият собствен кол-център, който се оперира от изкуствен интелект, говори с човешки глас и може да набира до 1000 номера едновременно. Може да провежда много интервюта, буквално той всеки ден произвежда данни, които също влизат в този модел и самия модел моделира текущата електорална подкрепа за всяка една от партиите с проекция към изборния ден, като самият модел се самокоригира. Това ни позволява да изкарваме всеки ден прясна прогноза на това какъв би бил изборният резултат.
– Това е нещо съвсем ново за България?
– Да, съвсем ново, това не е поредната агенция, не е заместител на агенциите, напротив, ние ползваме агенциите, ползваме много активно данните на колегите. Ние ползваме техните данни, а не тяхната методология лице в лице. Телефонното ни изследване наподобява техните методи не в пълна степен, но то пък ни дава съвсем различен инструмент. Докато върви интервюто изкуственият интелект преценява доколко уверен е избирателя, доколко е искрен и това се отбелязва след това. Той не го профилира персонално, а на нас ни служи, за да можем да измерим доколко подкрепата за партиите е искрена, доколко има скрит вот, на какво се дължи скритият вот, дали някой казва, че ще гласува за някой, а реално мисли за друг. Всички тези неща се опитваме да ги моделираме, това не е профилиране на конкретен човек. И никога не е била това целта. Нагласите ги измерваме ежедневно, във всеки един момент, но ги публикуваме в края на деня.
– Добре, сега е 10.30 часа, как вървят нещата?
– Секунда да отворя. Ето ги резултатите: „Прогресивна България“ -30.3%, за ГЕРБ-СДС – 19.2, за ППДБ 12,8%, за ДПС- 8%, за „Възраждане“ – 6,8%, за БСП – 4,2% за МЕЧ -3,8%, „Величие“ са около 3%, толкова са и „Сияние“, ИТН са 2,3% АПС- 1,9%, „Синя България“ – 0.7 на сто. „Не подкрепям никого“ са около 1,8%, това е опция, която ние следим. И за всички останали партии процентите са 2.23. Това са резултати от тези, които ще отидат да гласуват, като прогнозираната ни електорална активност е 3,01 милиона гласоподаватели или с 500- 600 хиляди повече от предишните избори, т. е ще има по-голяма мобилизация, която се дължи и на ефекта от унгарските избори, които сигурно са мотивирали някои хора.
– Къде ще отиде този вот?
– Ами така като гледам – в няколко посоки. Първоначалният ефект, който се наблюдаваше от неделя до вчерашния ден е, че се вдигаше резултата доста за ППДБ. Но инерционото вдигане на избирателната активност почва да повдига процента и за „Прогресивна България“. Той като за осведомените господаватели, които следят политиката по-внимателно, релациите между Радев с като новия Орбан са ясни. Но има много хора, на които не са им ясни и тези, които тълкуват успеха в Унгария като протестен вот срещу статуквото, припознават Радев едва ли не като борец срещу това статукво и това работи в още по-голяма степен за „Прогресивна България“.
– Очаквате ли някой наш политик да се припознае като българския Модьор?
– Ами не, трудно ще е. Модьор има дълга кариера в партията на Орбан „Фидес“, познава я в детайли отвътре и неговата критика е автентична. Ако Кирил и Асен се бяха припознали като кадри на ГЕРБ, да кажат ГЕРБ ни даде платформа за възможност, но след това не ни чуваха какво говорим, не се вслушаха в нашите напредничави идеи и алтернативи, те можеха да кажат, че са българския Модьор. Но те категорично не искаха да се говори за това, а вече не искат да се говори и за връзката им с Румен Радев. Но сигурно в момента много наши политици ще бъдат идненадани от курса, по който ще поеме Модьор.
– Какви коалиции според вас са най-вероятните и кои – най- невероятните след изборите?
– Най-вероятната коалиция към момента е тази между Радев и ППДБ, защото първо правят мнозинство, след което си гласуват кабинет, но това мнозинство по никаква прогноза няма да е 130 мандата, те ще са между 121 и 127. Тази коалиция има доста проблеми пред себе си. Единият е тезата на Андрей Райчев, че ППДБ ще се държат с Радев както с Борисов по време на сглобката – ние искаме да ни дадеш това, пък ние ще те легитимираме и ще ти дадем мнозинство. Тая работа не знам до колко би вървяла пред Радев и най-малко пред хората, които стоят зад него. Защото зад Радев очевидно има мощни фактори, които най-малкото плащат масрафа за цялата кампания. Отделно от това, самият Радев излезе с ясна управленска програма, която звучи като много солидна заявка, че той иска да управлява след тези избори, а не да си играе на тука има, тука нема и на предсрочни избори. Това предполага да се сформира коалиция, която да работи, която да издържи не само до президентския вот, ами и след това, с перспектива няколко години. Така че от тази гледна точка трудно биха могли да минат такъв тип шантажи и изнудвания. Дори Радев да тръгне да работи с ППДБ, той ще търси да разшири коалицията с някой малък партньор, за да не може 100% живота на кабинета да зависи от един десен коалиционен партньор. И тук вече се отваря вратата за това кой минава бариерата. Ако МЕЧ я мине, такъв тип партньор много лесно ще влезе в сметките. За БСП не съм сигурен, но също е възможно минавайки бариерата да участва в един коалиционен кабинет и да стане той „Прогресивна България“ ППДБ и БСП. ППДБ са били в коалиция с Корнелия Нинова, така че това сега няма да им пречи. Така че нещо подобно ми се струва най-реалният сценарий и вариант.
– За голяма коалиция май не може да става и дума?
– Коалиция на Радев с ГЕРБ-СДС означава предвидимост, стабилност на мнозинството, експертиза в голяма степен по чисто технически неща. Видяхме какво направи Томислав Дончев с ПВУ. Това са хора, които имат ноу-хау по специалните европейски планове и проекти. Много напредна тяхната експертиза и могат да подхванат нещата действително в движение и да ги доведат до успешен край. И няма да им се налага да търсят някаква малка партия за балансьор. Големият проблем ще бъде как след 9-10 години президентстване, в които Радев критикуваше остро модела „Борисов“ ще седне да прави с него кабинет. То ще бъде ясно, че Борисов няма да е министър. Ще бъде трудно имиджово да го обяснят това на избирателите. Трудно може да се отговори на въпроса дали Радев би тръгнал по такава пътека. Предполагам, че за хората, които стоят зад него, това няма да е проблем, те не са някакви нови субекти, паднали от Космоса.
Стойчо Стойчев е роден е в Шумен на 7 януари 1983 г. Завършва Софийския университет- бакалавър 2001-2005 и магистър, 2005-2006. През 2010 г. защитава дисертация на тема “Европеизация на представителния елит в България: измерения и ефекти”. Доцент в Софийския университет от 2018 г. Началник на кабинета на министъра на образованието и науката (2014). Съветник на вицепремиера и министър на вътрешните работи на Република България. Ръководител е на Лабораторията за изборни системи и технологии (ЛИСТ) и преподавател по анализ на политическия риск и противодействие на организираната престъпност в катедра “Политология” на Софийския университет.
ТРУД
