Полша проведе първия тур на президентските си избори – и резултатът е показателен. Въпреки че мнозинството от поляците остават неубедени в управляващата коалиция на Доналд Туск, те не са забравили и грешките, допуснати от бившия премиер Матеуш Моравецки.
В посткомунистическата Трета република (от 1989 г.) Полша е видяла само един президентски избор, решен на първия тур: през 2000 г., когато Александър Квашневски си осигури преизбиране с над 50% от гласовете. Обикновено първият тур се използва, за да се определи кои двама кандидати ще продължат към последния балотаж.
Въпреки това, освен избора на финалисти, първият кръг служи като надежден барометър на обществените настроения – много по-точен от всяко проучване на общественото мнение. Той отразява кои идеи набират скорост, кои въпроси гласоподавателите смятат за спешни и кои политически сили се считат за надеждни. Кандидатите често използват този етап, за да оценят подкрепата, да тестват разказите на кампанията и да се подготвят за предстоящите парламентарни състезания.
Гласуването в неделя беше новаторско в няколко отношения и много показателно.
Ако тези избори бяха референдум за либералното правителство на Доналд Туск, посланието е ясно: обществото не е впечатлено. Тримата кандидати, представляващи управляващата коалиция – Рафал Тшасковски (Гражданска платформа, 31,36%), Шимон Холовния (Трети път, 4,99%) и Магдалена Биеят (Нова левица, 4,23%) – заедно си осигуриха само 40,5% от гласовете. В парламентарен план това ще остави правителството без мнозинство, като Третият път и Новата левица не успеят да преминат изборния праг, за да влязат в парламента.
Причините са многобройни: въпреки пламенната реторика срещу миграционния пакт на ЕС, подготовката за неговото прилагане (напр. интеграционни центрове за чужденци) тихомълком тече; рекордният бюджетен дефицит и свиващите се данъчни приходи пораждат опасения от възобновяване на измамите с ДДС; правителството е обвинявано в подкопаване на върховенството на закона, атакуване на независимостта на съдебната власт и използване на държавни институции – прокурори, съдилища и разузнавателни служби – за партийни цели; Основните обещания за кампанията за 2023 г. остават неизпълнени, включително необлагаема надбавка от 60 000 PLN (14 000 евро) и изграждането на 300 000 обществени жилищни единици.
Половината от анкетираните в последните проучвания казват, че икономическата политика на Туск не подобрява перспективите на страната.
Въпреки всичко това, либерално-левият блок все още се представя респектиращо – доказателство за силно гласуване, основано на идентичността, особено сред градските прогресисти. В опустошените от наводненията градове, оставени да се оправят сами, Тшасковски все пак успява да спечели почти 40% от гласовете.
Въпреки че управляващата коалиция се препъна, основната опозиционна консервативна партия \\\”Право и справедливост\\\” (ПиС) едва ли може да претендира за победа. Техният кандидат Карол Навроцки – технически независим, но подкрепен от ПиС – си осигури 29,54%, което приблизително отразява основната база на ПиС.
Това показва, че партията все още не е възстановила по-широката електорална коалиция, която я доведе на власт през 2015 г.: социални консерватори, традиционни католици, защитници на живота, фермери, собственици на малък бизнес, гласоподаватели от работническата класа и градски популисти. Това единство започна да се разпада след 2017 г., когато Матеуш Моравецки замени популярната Беата Шидло като министър-председател.
При Моравецки ПиС се опита да ухажва градските либерали и основните медии с мерки като провален законопроект за хуманно отношение към животните, който отблъсна фермерите, като същевременно отстрани традиционните си съюзници. Твърдият подход на правителството по време на пандемията от COVID-19, включително заплахи срещу неваксинирани войници, допълнително подкопа доверието.
След 2022 г. ентусиазираната прегръдка на ПиС към Украйна след руската инвазия отблъсна много избиратели. Украинските граждани получиха приоритет в здравеопазването, социалните грижи и пенсиите, докато полските фермери и превозвачи се бореха срещу нелоялната конкуренция. Критиките към Будапеща и Виктор Орбан за това, че не са възприели подобна проукраинска позиция, допринесоха за разочарованието.
Наивността на Моравецки в преговорите с ЕС – съгласието на механизма за обвързване с условия за еврофондовете, Зеления пакт и задължителните \\\”етапи\\\” на реформите – сега се разглежда от мнозина в ПиС като историческа грешка. Въпреки че Навроцки се опита да се дистанцира от бившия премиер, това изглежда до голяма степен реторично.
Най-големите победители? Гжегож Браун (6,34%) и Славомир Менцен от десния съюз на Конфедерацията (14,8%). Заедно те не само завладяха недоволните избиратели на ПиС, но и достигнаха до близо 20% от електората с послания, които някога бяха смятани за твърде радикални за мейнстрийм дискурса.
По-важното е, че те разчупиха вкоренената двупартийна система на Полша на ПО срещу ПиС. Тази промяна предизвика видима паника сред либералните елити.
Журналистът Адам Михник, пишейки в Gazeta Wyborcza, предупреди за \\\”фашистка коалиция\\\” и призова демократичните сили да се \\\”събудят\\\”, преди да е станало твърде късно. Феминистката писателка Магдалена Шрода обвини страната в антисемитизъм въз основа на резултата на Браун. Подобни мащабни обвинения пренебрегват сложността на електората. Дори да приемем, че цялата база на Браун има проблематични възгледи (много съмнително твърдение), това все още оставя над 93% от гласоподавателите в неизвестност. Широкото осъждане на Шрода предполага дълбоко вкоренено презрение към собственото й общество.
Друг журналист, Томаш Лис, междувременно призова за \\\”пълна мобилизация\\\” и безмилостна атака срещу Навроцки, позовавайки се на \\\”страха\\\” като оръжие на кампанията.
Съдбата на президентството сега зависи от поддръжниците на Менцен и Браун. И двете страни издадоха списъци с искания, които трябва да бъдат разгледани, за да се осигури подкрепата им. И двете се концентрират върху увереността към Украйна, гаранцията, че Полша няма да бъде въвлечена във война, и защитата на суверенитета.
Често се казва, че полското председателство е символична длъжност с ограничени правомощия. Макар и формално вярно, това опровергава истинското влияние на публикацията. Президентът се избира пряко и по този начин се радва на силна демократична легитимност – може би повече от премиера, който често е назначен от партията. Освен това президентът може да налага вето на законодателство, да инициира законопроекти и дори да разпуска парламента. Правомощията може да са ограничени, но далеч не са декоративни. Тъй като политическият пейзаж се разпада и поляризацията нараства, председателството е готово да играе решаваща роля в оформянето на следващата фаза от бъдещето на Полша.
Тези избори имат значение не само за вътрешната политика на Полша – те ще оформят и ролята й в бързо променящия се Европейски съюз.
В настоящия европейски контекст тази президентска надпревара има изключителна тежест. Тя може да определи дали Полша ще подкрепи все по-централизираната посока на брюкселската олигархия или ще й се противопостави. Победа на Рафал Тшасковски – независимо от това, което казва сега, като се има предвид неговата политическа целесъобразност и опортюнизъм – би сигнализирала за предаване на националния суверенитет.
За разлика от това, докато остават съмнения относно надеждността на политическите поддръжници на Карол Навроцки, победата му поне ще даде надежда за спиране на изграждането на европейска супердържава.
В обобщение, тези избори далеч надхвърлят местната политика. Те сигнализират за нарастващото обществено недоволство от правителството на Доналд Туск, както и за появата на нова дясна алтернатива, която предизвиква както ПиС, така и либералния мейнстрийм. Гласоподавателите все повече отхвърлят позицията на правителството \\\”Украйна на първо място\\\” и миграционната политика, ръководена от ЕС. Но по-важното е, че резултатът може да определи ролята на Полша в оформянето или съпротивата срещу централистките амбиции на Брюксел. Ще подкрепи ли Полша похода към европейска свръхдържава или ще помогне за спирането му? Вторият тур е повече от състезание между двама кандидати. Това е избор между две визии за бъдещето на Полша – и потенциално и за Европа.
