В света на снукъра няма по-съвършено изпълнение от максималния брейк – 147 точки. Това е върховото постижение за всеки играч, изискващо перфектно позициониране, концентрация и техника. През годините сме ставали свидетели на някои от най-забележителните 147 брейка, които остават в историята на играта.
Първият телевизионен 147 – Клиф Торбърн (1983 г.)
През 1983 г. на Световното първенство в Крусибъл Клиф Торбърн става първият играч, направил максимален брейк на телевизионно излъчван мач.
Това е исторически момент, запомнен не само заради самото изпълнение, но и заради реакцията на Торбърн – след последната черна топка той колабира на масата от радост, а публиката избухва в аплодисменти.
Най-бързият 147 – Рони О’Съливан (1997 г.)
Ако има едно изпълнение, което символизира гениалността на Рони О’Съливан, то това е най-бързият 147 в историята.
На Световното първенство през 1997 г., О’Съливан прави максимален брейк за рекордните 5 минути и 8 секунди.
Това е перфектна демонстрация на скорост, интуиция и контрол, която никой не е успял да повтори.
Първият 147 в Световното първенство – Стивън Хендри (1992 г.)
Стивън Хендри доминира снукъра през 90-те години и е известен с безмилостната си атака.
През 1992 г. той става първият играч, постигнал 147 в Световното първенство в Крусибъл, доказвайки, че може да се справя с напрежението дори на най-голямата сцена.
Първият 147 в The Masters – Кърк Стивънс (1984 г.)
Макар че е сред по-малко известните имена в историята на снукъра, Кърк Стивънс оставя своята следа с първия 147 в историята на The Masters през 1984 г.
Това изпълнение е запомнено и с белия костюм на Стивънс, който го прави една от най-емблематичните фигури в златната ера на снукъра.
Рони О’Съливан – 15 максимални брейка
Рони О’Съливан не само държи рекорда за най-бърз 147, но и има най-много 147 брейка в историята – 15.
Едно от най-невероятните му изпълнения идва през 2014 г. на UK Championship, когато прави 147, докато играе с контузена ръка.
Максималният брейк 147 е нещо повече от техническо изпълнение – той е върховният момент на съвършенство в снукъра. Всяко от тези изпълнения е запечатано в историята на играта, доказвайки, че снукърът е изкуство, а не просто спорт.
