Само дни след встъпването в длъжност новата администрация оттегли ключови разпоредби от изпълнителната заповед на Байдън за изкуствения интелект, отменяйки разпоредбите, които изискваха по-голяма прозрачност, отчетност и гаранции при разработването на тази технология. В резултат на това през януари тази година новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп подписа изпълнителна заповед за разработване на план за действие за напредък в развитието на технологията за изкуствен интелект. Според заповедта е разпоредено в рамките на 180 дни съответните агенции да разработят план за действие за прилагане на политиката за изкуствен интелект от заповедта. Този план следва да бъде разработен от помощника на президента по въпросите на науката и технологиите (APST), специалния съветник по въпросите на изкуствения интелект и криптовалутите и помощника на президента по националната сигурност (APNSA), в координация със помощника на президента по икономическата политика, помощника на президента по вътрешната политика, директора на Службата за управление и бюджет (директор на OMB) и ръководителите на изпълнителни отдели и агенции, считани за уместни от APST и APNSA. Въпреки че остава да се види как в крайна сметка ще изглежда планът за действие на САЩ, някои предварителни насоки на политиката на САЩ по отношение на развитието на AI са повече от ясни. Тръмп подчерта необходимостта от дерегулация, твърдейки, че предишните ограничения са възпрепятствали иновациите в САЩ и че САЩ трябва да останат световен лидер в тази област.
Тази промяна в Съединените щати не мина без реакция на международната сцена. Европейският съюз, който прие първата в света всеобхватна правна рамка за регулиране на изкуствения интелект, сега е изправен пред предизвикателството да съгласува собствения си подход с американските технологични гиганти, които се връщат към политика на минимален контрол. В същото време Китай ускорява развитието на изкуствения интелект със силен държавен контрол и стратегическа визия за глобално господство в тази област.
Срещата на върха в Давос през 2025 г., традиционно място за събиране на световните политически и икономически елити, беше възможност за европейските лидери открито да изразят загриженост относно посоката, в която е поела администрацията на Тръмп. Председателят на Европейската комисия и лидерите на ключови европейски страни посочиха, че подобна политика на САЩ може да има сериозни последици не само за икономическата и технологичната стабилност, но и за глобалната сигурност. В същото време Парижката среща на върха за изкуствен интелект 2025, като водеща платформа за етично регулиране на ИИ, проведена за първи път, попари всички надежди по отношение на хармонизиран подход към разработването и регулирането на технологиите за изкуствен интелект. Това допълнително подчерта разрива между Вашингтон и европейските му съюзници. САЩ и Великобритания отказаха да подпишат Декларацията за приобщаващ и устойчив изкуствен интелект на историческа среща на върха в Париж. Приоритетите са да се гарантира, че ИИ е отворен, приобщаващ, прозрачен, етичен, безопасен, сигурен и надежден, като се вземат предвид международните рамки за всички, както и създаване на устойчив изкуствен интелект за хората и планетата. Въпреки това декларацията е подкрепена от 60 други страни, включително Франция, Китай, Индия, Япония, Австралия и Канада.
Докато Европейският съюз настоява за строги регулации, които ограничават използването на AI в чувствителни сектори като здравеопазване, правосъдие и заетост, администрацията на Тръмп дава приоритет на свободния пазар и бизнес интересите. Американските технологични компании, при по-гъвкава регулаторна рамка, ще могат да разработват нови системи с изкуствен интелект много по-бързо, без да се налага да доказват тяхната безопасност или етична валидност. Подобен подход може да ускори иновациите, но не бива да изпускаме от поглед факта, че той едновременно отваря вратата за злоупотреби и потенциални рискове за сигурността.
Европейският съюз вече подготвя отговор на тази промяна. Беше обявено, че Брюксел ще затегне прилагането на Закона за изкуствения интелект и ще въведе допълнителни мерки за ограничаване на влиянието на американските компании за изкуствен интелект, които не отговарят на строги европейски стандарти. На практика това означава, че Google, DeepMind, OpenAI и други водещи компании ще се сблъскат със сериозни препятствия при пускането на своите продукти на европейския пазар. Например OpenAI вече е обект на мащабно разследване, започнато от националните органи, свързани със защитата на неприкосновеността на личния живот на държавите — членки на Европейския съюз. Като цяло това развитие може допълнително да влоши търговските отношения между Европейския съюз и САЩ, като се има предвид, че Тръмп вече показа готовност да отговори на европейските икономически мерки с протекционистки политики.
В допълнение към конфликта с Европейския съюз, политиката на Тръмп към изкуствения интелект обтяга и отношенията с Китай. Още през първите седмици на мандата му бяха наложени допълнителни санкции на китайските технологични компании, включително ограничения върху износа на ключови чипове с изкуствен интелект и усъвършенствани софтуерни решения. Пекин отговори, като ускори разработването на свои собствени модели на изкуствен интелект, продължавайки технологичната война между двете най-големи сили в света. Един скорошен пример е стартирането на DeepSeek, китайски модел на изкуствен интелект, който се разработва като пряк отговор на американските технологии като GPT на OpenAI и DeepMind на Google. DeepSeek, подкрепен от водещи китайски технологични компании и държавни инвестиции, символизира стратегическата промяна на Пекин към намаляване на зависимостта от западните решения за изкуствен интелект и повишаване на вътрешната технологична автономност. Това развитие допълнително обтяга отношенията между Китай и САЩ, тъй като администрацията на Тръмп не гледа благосклонно на нарастващото влияние на китайския сектор на изкуствения интелект. Очаква се Вашингтон да разшири санкциите през следващите месеци, включително възможни забрани за сътрудничество между американски и китайски изследователи, което допълнително задълбочава технологичното разделение в света.
Този нов глобален пейзаж на изкуствения интелект все повече прилича на фрагментирана система, в която се развиват три отделни блока. САЩ могат да се превърнат в нерегулиран пазар на изкуствен интелект, където технологичните компании имат максимална свобода, но с минимални задължения към потребителите. Европейският съюз изгражда строго регулирана система, която дава приоритет на етичните принципи, правото и следователно защитата на неприкосновеността на личния живот, но която може да забави иновациите. Китай, от друга страна, развива своя собствена екосистема за изкуствен интелект под строг държавен надзор, използвайки изкуствен интелект не само за икономически растеж, но и като инструмент за политически контрол.
Тези велики световни сили, безспорно, доминират в дискусията за бъдещето на политиката за развитие на изкуствения интелект. Това, което изненада мнозина обаче, беше присъствието на малки държави на тазгодишните срещи на върха в Давос и Париж, както и активният интерес към участие, когато се говори за политиката за развитие на изкуствения интелект в света. Един от златните примери е Сърбия, която през последните години инвестира значителни усилия в развитието на дигиталната икономика и стратегията за изкуствен интелект, стана пълноправен член на Глобалния алианс за изкуствен интелект (GAIA), като по този начин се позиционира сред страните, които активно участват в създаването на глобални стандарти за изкуствен интелект. Присъствието й на тези престижни събития показва, че Балканите, традиционно извън мейнстрийма на технологичните иновации, сега все по-сериозно се включват в международните дискусии за изкуствения интелект. Присъствието на срещата на върха в Давос, както и в Париж, са малки стъпки, които показват, че Сърбия, макар и малка страна, признава стратегическото значение на изкуствения интелект и се опитва да намери своето място в тази глобална игра.
Настоящите катаклизми между Изтока и Запада по отношение на политиката за развитие на ИИ бележат края на опитите за създаване на глобална хармонизация в тази област. Подобна ситуация може да има сериозни последици за глобалното сътрудничество в развитието на ИИ. Вместо общи международни стандарти и координиран подход, светът се движи към разделения, които ще затруднят споделянето на знания, ще забавят технологичния напредък и ще увеличат напрежението между великите сили. Въпросът е дали ще бъде възможно да се намери компромис между тези противоположни подходи в бъдеще или изкуственият интелект ще се превърне в друг фактор за задълбочаване на глобалните политически и икономически конфликти. Логичният въпрос, който възниква, е дали сме изправени пред ера на бърз технологичен прогрес или началото на период на несигурност и хаос в света на изкуствения интелект? Отговорът на този въпрос ще зависи не само от решенията на Белия дом, но и от реакцията на Европейския съюз, Китай и други международни участници, като малките държави, които сега се борят да намерят своето място в тази нова, непредсказуема технологична среда.
